Маслината – какво разказват плодът, зехтинът и листата за едно средиземноморско дърво

Ако откъснете зряла маслина направо от клона, първата хапка вероятно ще ви изненада. Очаквате вкуса на маслината, която познавате от трапезата, а усещате силна горчивина. Между плода на дървото и онзи, който поднасяме с хляб и сирене, стои човешко умение, предавано от поколение на поколение. Същото важи и за зехтина. В бутилката виждаме бистра течност, но преди нея са били грижата за дървото, изборът на ден за беритба и работата по извличането на маслото. А над всичко това, докато погледът ни е насочен към плодовете, остават листата – най-лесно пренебрегваната част от маслината и една от най-интересните за билкарите.

Достатъчно е лек вятър да обърне клонките, за да се промени цветът на цялата корона. Отгоре листата са зелени, а отдолу имат сребрист оттенък. Тъкмо тази смяна на светлината прави маслиновото дърво разпознаваемо дори отдалеч. Свързваме го най-вече със Средиземноморието, макар че разпространението му обхваща и части от Югозападна Азия. За българския читател има и по-близка отправна точка – маслината се отглежда и в Кърджалийско. Така разказът за нея може да започне съвсем близо до нас, в двор, където някой наблюдава кога ще цъфне дървото и дали плодовете му ще успеят да узреят.

За стопанина, който чака реколтата, най-важният момент предстои след цъфтежа. За човека, който се интересува от билки, внимание заслужава и самият цъфтеж, защото в билкарската традиция именно тогава се събират листата. Това е съществена подробност. Маслината принадлежи към растенията, за които едно общо описание лесно обърква читателя. Когато в стар справочник пише „маслина“, за какво всъщност става дума – за целия плод, за маслото от него или за запарка от листата? Отговорът променя смисъла на всичко, което следва.

Да вземем зехтина. Маслото се извлича от месестата част на плода, а в състава му преобладава олеиновата киселина. За да оценим качествата му като храна, обаче, няма нужда да започваме с химическите названия. По-показателно е да опитаме две масла едно след друго върху къшей хляб. Едното може да остави мек, почти сладък послевкус, а другото да напомня прясно окосена трева и леко да запари в гърлото. Думата „зехтин“ побира и двете усещания. По същия начин думата „маслина“ побира различни плодове, различни начини на обработка и различни приложения, които си струва да назоваваме точно.

Листата имат своя отделна история. Те съдържат горчиви съединения, флавоноиди и други вещества, заради които присъстват в билкарските описания. Но списъкът на съставките отговаря само на въпроса какво има в листото. Той не ни казва дали домашната запарка понижава кръвното налягане при конкретен човек, в каква степен и при какви условия. А когато едно старо описание изброява редом високо кръвно налягане, нарушен сърдечен ритъм и диабет, лесно се губи от поглед колко различни са тези състояния. Читателят има основание да очаква разграничение между запазеното в народната практика и онова, на което може да разчита за лечение.

Особено показателна е популярната рецепта със зехтин и лимонов сок при камъни в жлъчката. Точната мярка в лъжици и указанието на коя страна да се легне придават на рецептата убедителност. За ефективността ѝ обаче няма надеждни доказателства. Дори меките образувания, които някои хора забелязват след подобно „прочистване“, могат да са смес от масло, сок и друго чревно съдържимо. При болки, свързани с жлъчката, правилната стъпка е медицинска оценка. Още по-важно е да не се посяга към зехтина при поглъщане на разяждаща течност – тогава трябва незабавно да се потърси спешна помощ и да не се предизвиква повръщане. Mayo Clinic

За маслината може да се разкаже много и без да ѝ се приписва способността да лекува дълъг списък от заболявания. Има достатъчно любопитни въпроси още в самото дърво. Защо плодът на клона има толкова различен вкус от този на трапезата? Защо за масло се използват плодовете, а в билкарските описания отделно място заемат листата? Ако се върнем мислено към клончето, с което започнахме, отговорът вече се очертава. На него растат един до друг плод и листо, но всеки има свой състав, свое време за събиране и свое място в човешкия опит. Оттук започва истинското опознаване на маслината.

Синоними. Няма.

Разпространение. Расте по Средиземноморието и в Югозападна Азия. У нас се култивира в Кърджалийско.

Използваема част. Плодовете, от които се получава маслинено масло и листата, които се берат по време на цъфтеж. Суши се на сянка или в сушилня при 40 °С.

Химичен състав. Плодовете съдържат тлъсто масло, ензими, багрила, горчиви вещества и др. Тлъстото масло е жълтеникава течност с приятен вкус и характерна миризма. Състои се от глицериди на олеиновата, линоловата, палмити-новата и стеариновата киселина. При 0 °С се втвърдява в маса, подобна на краве масло. Листата съдържат гликозиди, органични киселини, горчиви вещества, флавоноиди, танини, иридоиди и др.

Действие. Плодовете имат жлъчегонно действие, а листата понижават кръвното налягане и разширяват съдовете на сърцето. Маслиненото масло притежава и очистително действие. То оказва благоприятно действие при възпалителни заболявания на стомаха и червата, а също и при отравяния с течности, които причиняват изгаряния на чревната лигавица. Маслиненото масло е подходящо средство за ускоряване зарастването на рани и против образуването на плътни кори върху раните. Действа обезболяващо при ухапвания от пчели и оси, намалява холестерола.

Приложение. При жлъчнокаменна болест, гастрит, язвена болест, високо кръвно налягане, сърдечна невроза, спазъм на сърдечните съдове, нарушен сърдечен ритъм, бавно заздравяващи рани, хроничен запек, атеросклероза, диабет и др.

Начин на употреба. При жлъчнокаменна болест се препоръчва употребата на смес от 1 супена лъжица маслинено масло и 1 супена лъжица сок от лимон. Пие се сутрин на гладно, като след употребата се лежи около 15 минути на дясната страна. Курсът на лечение продължава 21 дни. Маслиненото масло се използва за приготовляването на различни мехлеми и козметични средства. От листата се приготовлява запарка.