Шибой (Cheiranthus cheiri L.)

Има цветя, които запомняме по багрите, и други, които разпознаваме със затворени очи по аромата. Ароматният шибой съчетава и двете — топли цветове и ухание, което придава особен характер на пролетната градина. Познат от старите дворове и цветни лехи, той присъства и в билкарската литература, където красотата му отстъпва място на интереса към неговия химичен състав.

Тази история обаче изисква внимателен прочит. Описаната в старите източници употреба не означава, че растението е подходящо за домашно лечение. Съдържанието на сърдечнодействащи гликозиди е причина към него да се подхожда с особено внимание. Затова опознаването на шибоя включва както неговите декоративни качества и традиционни приложения, така и ограниченията пред безопасната му употреба.

Синоними. Ароматен шибой.

Разпространение. Из цялата страна. Култивира се като градинско растение. Пренесено е от Средиземноморието.

Използваема част. Цветовете, които се берат в началото на цъфтежа. Сушат се на сянка или в сушилня.

Химичен състав. Билката съдържа етерично масло, кардиотонични гликозиди, флавони, ферменти, тлъсто масло и др.

Действие. Сърдечноукрепващо и слабително. Шибоят дразни чревната лигавица и предизвиква засилване на перисталтиката, което води до слабителен ефект. Повлиява благоприятно възпалителните заболявания на черния дроб. Най-подчертано е действието на билката по отношение на сърдечната дейност като усилва сърдечните съкращения и забавя честотата на сърдечния ритъм, подобно на сърдечните гликозиди.

Приложение. При лека степен на хронична сърдечна слабост, запек, хронично възпаление на черния дроб.

Начин на употреба. Около 1 супена лъжица сухи, ситно нарязани цветове се запарват с 500 мл вряща вода. Престоява 1 час. Пие се по 1 кафена чашка 3 пъти на ден.